Забележителности в района на Балчик

Градска художествена галерия Балчик

В една от най-красивите сгради в Балчик се намира Градската художествена галерия. Тя е едно приятно и уютно местенце в града, което събира под покрива художници, различни рецитали, творчески срещи и малки камерни концерти.

Градската галерия в Балчик е най-старата в цяла Добруджа и е направена в периода 1937-1938 година. През 1965 година сградата е обновена в подкрепа от Националната художествена галерия и Общината на града. В същата година е направена и първата изложба в галерията, която е под името „Балчик и морето“.

От 1987 година, когато старата училищна сграда е обновена със средства от Фонд 1300 години България, до днес Галерията приема посетители. Основен принос за съществуването и има Клара Петкова, която е уредник. Активно и помага известният художник Никола Даскалов.

Днес във фонда на галерията се пазят 1500 картини на български и чуждестранни автори, 556 картини от живописта, много графики, акварел, плакати, карикатури и скулптури.

На първия етаж на сградата са направени две зали, в които са гостуващите и временните изложби. Третата зала е специално за чуждестранното изкуство. Вторият етаж е предвиден за постоянната изложба с творби на големи български художници. Във фоайето е поставена статуя на гръцкия бог Дионис, на който някога е бил кръстен градът – Дионисополис.

В постоянната експозиция се наблюдават две основни зони спрямо периодите- творби от първата половина на 20 век и такива от втората му половина. Централно място е за великите художници Владимир Димитров Майстора, Дечко Узунов, Христо Каварналиев, Цанко Лавренов, Васил Бараков и други.

Всеки месец се правят нови експозиции, в които Градската художествена галерия представя резултатите от развитието на изкуството у нас. Организират се различни индивидуални и групови тематични изяви.

Основен акцент в дейността на галерията са съвместни изложби с чужди посолства и културни институти. Целогодишно тук се провеждат пленери и фестивали с различни тематики с международни участници.

Галерията през зимата работи всеки делничен ден от 8,30 до 17.00 часа. През лятото е отворена всеки ден без неделя и понеделник от 9.00 до 17.30 часа. Има различни отстъпки за деца, ученици и пенсионери, а за груповите посещения се предлага беседа с екскурзовод. Ако имате възможност да разгледате Балчик, обезателно посетете Градската художествена галерия, която е една от най-големите забележителности заедно с Двореца и Ботаническата градина.

Двореца в Балчик

Балчишкия дворец се намира на около 2 км от морския град Балчик. Това е комплекс, разполагащ с вили и различни постройки, намиращи се на брега на Черно море. Действал е като лятна резиденция на Мария Александрина Виктория де Единбург, която е била румънска кралица. През 1940 година той попада в българка територия и около него се създава много красива Ботаническа градина, която се простира на около 194 декара.

Двореца е част от Стоте туристически национални обекта и на 18 Април 2002 година придобива статут на строително – архитектурен паметник на културата и на градинарското и парково изкуство.

Лятната резиденция е изградена по проект на двама италиански архитекти с имена Аугустино и Америго през 1924 година. На площта й има оформени праговидни тераси, по които тече вода от два извора. Изградени са специални каменни канали, с помощта на които водата образува водопади и водни огледала.

Една от вилите, на име „Синята стрела“ е издигната през 1931 година. Тя е на ръба на скала точно над морската вода. Вътре може да се разгледа дегустационна зала и галерия за вина. В близост до административната сграда може да се види каменна колона, върху която е изработена статуя на Свети Мартин, който е считан за покровител на румънското кралско семейство.

В комплекса има оформен изключително красив 25 метров водопад, а друг сравнително по – малък, но също много красив може да се види в така наречената Градина на Аллах. На територията има параклис „Успение Богородично“, за който е известно, че е построен през 1932 година. В него има забележителен дърворезбован трон и иконостас, направени още през 1721 година.

Входът за възрастни е 10 лева, за деца – 2 лева.

В комплекса на Балчишкия дворец може да намерите информационни и рекламни материали на български, английски, румънски и дори смесени. От дясно на текста има допълнителна информация за комплект Двореца, а малко по – долу карта с точното му местонахождение.

Университетска ботаническа градина Балчик

Университетската ботаническа градина в Балчик е основана през 1955 година. Тя е разположена в парка на резиденция, собственост на румънската кралица и със своята красота пленява сърцата на всички посетители.

Площта на парка обхваща 190 декара, а растителните видове са над 3500. Градината се радва наголям посетителски интерес целогодишно. Тя е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта на нашата страна. Растителните видове в градината са разпределени по видове в отделни сектори. Оранжерията с кактуси е най-голямата на Балканския полуостров. На плащ от 800 квадратни метра се отглеждат повече от 2600 различни растения. В нея има 400 защитени вида, както и някои уникати като галопагоския кактус. Най-старите представители са на 70 години.

Парковете са съединени с алеи, тунели и стълби, изградени от балчишки камък, който е типичен за местността. Първоначално парковете са направени около самия замък, по протежение на морето, с тераси-градини, различни геометрични комбинации от водопади и канали. Парковата част е засятаспролетни и летни цветя, водна и алпийска растителност, редки видове, лиани, вечнозелени и цъфтящи храсти.

Най-голям интерес будят екзотичните видове, които са непознати по българските земи. По случай 50-та годишнина от основаването на градината е адаптиран парк за хора сдвигателни проблеми. Той заема 11 декара площ и са представени сезонни цветя, алпийски, водни, кактуси и други. За незрящите хора е направен специален кътс описания н арастенията с брайлово писмо. През зимата посетителите могат да видят зимоустойчивите кактуси, които много често са покрити със сняг.

От 2005 година ботаническата градина е защитена местност, където може да се наблюдава разнообразие от местни и екзотични растителни видове. Уникалното място, освен туристическо значение има изключителна научна стойност. В градината се провеждат студентски практики, научна и изследователска дейност. Градината е член на Световния съвет на Ботаническите градини. Тя е едно вълшебно място, изпълнено с толкова зелени и цветни растения, уникални композициии архитектурни решения. Истинска наслада за сетивата. Градината може да се посещава целогодишно. Провеждат се беседи, както на български, така и на английски език. Билетът за възрастни е 8 лева, за студенти, учащи и пенсионери е 3 лв, а за деца под 7г е безплатно.

Храм на Богинята майка Кибела

През пролетта на 2007 година по време на строителни дейности в Балчик е намерена древна сграда с правоъгълна форма. Направени са археологически разкопки, които разкриват най-запазения храм на Кибела- майката на всички богове. Храмът е почти 100 квадратни метра и е построен през 280-260 г.пр.Хр. Почти всички статуи, които са открити по време на разкопките, са на богинята. Облечена с дълъг хитон, тя седи на трон и държи тимпан. При няколко от статуите има лъв в скута и. Основната статуя представя Кибела облечена с хитон, преметнат през лявото и рамо и хуматион в скута. В дясната си ръка тя държи фиала, а в лявата най-вероятно е имало жезъл. Лъвът е клекнал от дясно на трона и е релеф.

В храма са намерени почти 30 частично или изцяло запазени надписа. Всички без един са на гръцки език като най-ранните според историците са от III в.пр.Хр. Нас-късен е този на латински език и е от началото на IV в. Според един от надписите средствата за украсата на храма и релефите, статуите са от голямо дарение.

В древността на светили

щето са дарявани не само пари, а имоти, сгради, лозя, дори работилници. Те се давали под наем и средствата от приходите отивали за празниците на Кибела. Имало е роби на храма и подробен архив, който съхранявал даренията. Най-големият декрет е за стратега Мокапорис, който помагал на Дионисополос (античен Балчик) по време на война и мир срещу общите врагове.

Сред откритите документи има списъци с имената на служители и жреците на богинята Кибела. Култа към нея се отбелязвал всеки първи ден от месеца, а основният празник се чествал в целия град през месец тавреон. Според древен надпис в честванията са участвали само жени, които събирали цвета и правили шествие, на края на което извършвали жертвоприношения.

През вековете храмът е разрушаван няколко пъти. В 378 година е изгорен заедно с много други селища в Скития и Мизия. Това става при нашествието на готите, които се заселват като римски федерати. За това свидетелстват по-късни монети, намерени под пласт от въглени и керемиди. На тях са ликовете на Валентиниан I (364-375) и Валенс (364-378). След това разрушение храмът на Кибела не е възстановен. Няколко века по-късно е разграден до състоянието, в което е открит през 2007 година. През 544-545 година светилището е ударен от голяма морска вълна и затрупан от свлачище, което дава идеалните условия да се консервира и запази до наши дни.

Централен плаж Балчик

Безспорно по нашето Черноморие имаме немалко градчета и плажове, които пленяват със своя чар и красота. Балчик не е изключение, даже се нарежда на челни позиции сред предпочитаните места за плажуване по северното Черноморие. Намира се само на 40 километра от град Варна и на 20 от град Каварна, по крайморския път.

На територията на града има огромен брой забележителности. Един от най-известните обекти в Балчик са Ботаническата градина и архитектурно – парковия комплекс Дворецът. Наред с тях Балчик има не толкова познати, но интересни туристически обекти като историческия музей, художествената галерия.

Освен с културните паметници, Балчик има и голям брой плажове, подходящи за почивка в летните месеци.

Централния плаж е най – големият и популярен сред плажовете наоколо. Той се намира в непосредствена близост до пристанището на града. Изключително подходящ е за деца, поради плитките и чисти води. Централният плаж е охраняем, също така има медицински екип, който се грижи за вашето здраве при нужда. На плажа можете да се възползвате от опциите за взимане на чадъри под наем, шезлонги, водни колелета и др. Освен зоната с платени чадъри има и зона за свободно ползване на плажа. В непосредствена близост до централния плаж е пълно с всякакви заведения за хранене и обслужване на клиенти.

Точно до централния плаж се намира „Ходландския плаж“. Със своите скромни размери и екстравагантно име, той е подходящ за хора, които искат да избягат от големите тълпи туристи.

Освен централния плаж и холандския плаж Балчик има също така „нов плаж“, Плаж принца“ и плаж „Двореца“. Съвсем близо до Балчик е разположен морският курорт Албена. Двете дестинации са свързани с крайбрежната алея „Дамбата”. Тя започва от яхтеното пристанище, преминава покрай Двореца и достига до Албена, като общата й дължина е 7300 метра.

Със своите възможности за разнообразни занимания и добре поддържани плажове, Балчик набира все по – голяма популярност и се превръща в топ лятна дестинация.

Център и Исторически музей Балчик

Балчик се намира в северната част на нашето Черноморие и на 40 километра от Варна. Той е един от най-красивите български морски градове и има богата история и интересни забележителности.Градът е на самия морски бряг и има приятен умереноконтинентален климат.

Балчик е създаден преди повече от 26 века от гърци колонисти- Круни. През VІ в. пр.Хр. получава името на гръцкия бог на виното Дионис- Дионисополис. На територията му са намерени много исторически и археологически находки.

Основните на музейната дейност в Балчик са положени през 20 век, когато започват археологически разкопки, водени от Карел Шкорпил. Той се заема с разкриването и проучването на стара гробница на лекар-жрец от ІІ век. От Римската империя. Историческия музей е открит през 1937 година като експозицията е главно от археологически предмети. През 1940 година точно преди градът да се върне в пределите на България всички експонати са натоварени на параход „Ойтуз“ и са пренесени в Румъния.

Сега в Историческия музей в Балчик има повече от 20 000 предмета, които са свързани с историята на града още от VI век пр. хр чак до освобождаването от окупацията на Румъния през 1940 година. Голяма част от находките са открити в Балчик и района около него и са разпределени по периоди от енеолита чак до средновековието. Това са различни предмети от стъкло, керамика много изображения на Кибела, архитектурни детайли и монети.

Много голямо внимание е обърнато на живота в града след Освобождението от турското робство през 1878 година и връщането му към България през 1940 година. Има изложени много снимки, документи и писмени сведения.

Забележителности в района на Широка лъка

Буйновско ждрело

Най-дългото ждрело в България Във високите мраморни скали между селата Ягодина и Тешел в Западни Родопи, Буйновска река е издълбала живописното Буйновско ждрело. То е най-дългото ждрело в България (около 10 км) и е изключително красиво, но е и много тясно – на места отвесните му брегове почти се допират, а пътят, който минава в основата на скалите е еднолентов с насрещно движение и не се препоръчва за нервни шофьори. Част от неповторимия карстов комплекс на Буйновското ждрело е и Ягодинската пещера, а освен нея в региона има повече от 35 пещери. Ждрелото е известно с разнообразието на животински и растителни видове. Обявено е за природна забележителност и е включено в 100-те Национални туристически обекти на РБългария. (Печатът се намира в Ягодинската пещера). Наблизо се намират водопадът – Пръскалото и красив скален мост, издълбан от течението на реката Великолепна гледка към Буйновското ждрело се открива от панорамната площадка „Орлово око”. Металната площадка е изградена на връх Свети Илия на височина 1563 м. и е единствената по рода си в България, а на 600 м под нея се вие живописният пролом на Буйновска река. Отгоре, при хубаво време, могат да се видят целите Родопи и съседните планини. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.

Връх Виденица/Гьозтепе

Най-високият връх в регион Западни Родопи е Виденица (Гьозтепе) – 1652 м. Името на върха идва в превод от турски език “гьоз” очи , “тепе”- връх и при ясно време от него се вижда Бяло море. Древна легенда разказва, че там е имало светилище на бог Дионис, подобно на това в Делфи. Предполага се, че е посещавано от Александър Македонски. Смята се, че в региона на връх Виденица са живели сатрите, които са били горди и свободолюбиви, а жреческият род беси от това племе е извършвал ритуалите си именно на този връх. Категорични доказателства за това дали именно това е родопското светилище, второ по значимост след Делфийското, не са открити, а и много места в Родопите претендират за славата точно на това светилище на Дионис. Едно е сигурно – струва си да се изкачите на върха и да погледнете от там. Разкриват се удивителни гледки, които ще зарадват всеки пътешественик. На северозапад се открива гледка към с. Змеица, община Доспат. На юг – към с. Буйново, община Борино. По пътя до върха минавате през чудесни гори и поляни с цветя. Въздухът трепти от чистота и свежест. А ако времето е ясно, може да видите дори Бяло море. При разкопки в Западните Родопи в района на върха е открита мраморна глава на римската императрица Юлия Паула, съпруга на император Елагабал. Находката е на археолози от експедицията “Родопи 2002 – Храмът на Дионис” с ръководител д-р Костадин Костов, директор на Археологическия музей в Пловдив. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.

Вълчи камък

Вълчи камък е известна местност в Западни Родопи, популярна сред туристите, обичащи приключенията. Местността е разположена североизточно от село Гьоврен, на около 1600 м. надморска височина, в окарстените мрамори и гнайси на рида Чамлия, ограден от реките Мугленска (Тенесдере) и Чаирдере, в близост до резерват „Казаните”, който е създаден за опазването на смесена гора от бяла ела (Abies alba), черен бор (Pinus nigra), бял бор (Pinus Sylvestris), бук (Fagus), смърч (Picea) и други видове. Името Вълчи камък идва от легендата за вълците, които се събирали над селото и виели, за да го предупредят, ако предстои земетресение. От Вълчи камък се открива великолепна гледка към „опашката” на Триградското ждрело, което започва на 1,5 км северно от с. Триград и продължава на север към с. Гьоврен в продължение на около 7 км по течението на река Триградска. Около с. Гьоврен ждрелото е вече доста по-широко, мраморните склонове са осеяни с разнообразни карстови форми, а на места са покрити със смърчови и елови гори. До Вълчи камък се стига с високопроходим автомобил по черни коларски пътища, през красиви гори и поляни. Преходът струва 10 лв. на човек, началната точка е от разклона за с. Гьоврен по пътя между гр. Девин и с. Триград. При ясно време от своеобразната кула, изградена от местното туристическо сдружение се открива великолепна гледка към съседните села и планински върхове. Вижда се дори Пирин планина. Село Гьоврен е известно със стабилната си икономика и ниска безработица. В селото работят няколко шивашки цеха, които заедно с картофопроизводството, дърводобива и дървообработването осигуряват поминъка на местното население. В последните години млади предприемачи от селото осъзнават и неговия туристически потенциал, и работят активно за развитието на туризма. Предимство за с. Гьоврен е близостта до известни обекти като пещерите „Дяволското гърло” и „Ягодинска пещера”, и защитените местности „Буйновско ждрело” и „Триградско ждрело”, които са най-красивите и внушителни ждрела у нас. Информация относно организирането на посещения до Вълчи камък можете да получите на телефон 0877 664 401. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.

Екопътека Струилица-Калето-Лъката

По поречието на река Девинска в Западни Родопи е изградена атрактивна екопътека, любимо място за разходка на туристите и жителите на град Девин и областта. Екопътеката започва от местността Струилица, известна с терапевтичните си басейни с топла минерална вода, и се вие край живописните меандри на реката. На места са изградени метални мостчета, които дават възможност да се върви край реката, към изворите й. Всъщност, поречието на река Девинска е защитена местност – в нея е забранено паленето на огън, освен на определените за това места, голите сечи, строителството и разселването на неместни растителни и животински видове. Общата площ на защитената територия е 1367 дка. В ЗМ „Поречието на река Девинска“ е изградена зона за риболов на балканска пъстърва с дължина около 3 км, поддържана от ДЛС „Извора“. Имайте предвид, че риболовът е платен, заплаща се такса от 40 лв/човек за целия ден. Таксата се заплаща в административната сграда на ДЛС „Извора“, която се намира в началото на гр. Девин, на ул. „Освобождение“ №18. Методът на риболов е „хвани-пусни“, но ако риболовецът желае, може да задържи до 10 бр. стандартни риби. Ползва се една пръчка за риболов. С приходите от риболовния туризъм се покриват част от разходите за поддържането на екопътеката, която на места е изградена от висящи мостове, нуждаещи се от постоянни ремонти с оглед осигуряване безопасността на посетителите, както и почистване на отпадъците оставени от туристите. Ежегодно стопанството разселва в реката зарибителен материал от балканска пъстърва. За повече информация относно риболова в защитената местност се обадете на телефони 03041 23-93; 03041 22-30 или посетете www.dls-izvora.com. По поречието на реката са запазени местообитания на видрата и на дивата коза, а по скалите наоколо растат Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis Friv.), Родопската горска майка (Lathrea rhodopea Dingl.), Вълнестата камбанка (Campanula lanata Friv.), Снежното кокиче (Galanthus nivalis L.) и др. Изградени са кътове за отдих край реката. От основната пътека, вдясно, се отклонява друга по-кратка екопътека, която води до красивия водопад Самодивско пръскало. Тази пътека е изградена от туристическо дружество „Орфей – 1970 г.“ гр. Девин. Водопадът е изключително красив и си заслужава да се отклоните от основната пътека – пътят до него отнема около 30 минути. Общата дължина на основната екопътека Струилица-Калето-Лъката е около 4 км. Нетрениран турист я изминава средно за около 2-3 часа в двете посоки. Пътеката води до местността Лъката, в която е съществувало средновековно селище. Днес местността представлява обширна поляна, обградена от красиви върхове. На 800 метра от поляната, нагоре и назад по склона на планината, се намират останките от прочутата родопска крепост…

Орлово око

Панорамната площадка „Орлово око“ е любима туристическа атракция в регион Западни Родопи. Съоръжението е изградено, за да могат туристите да се насладят на великолепните гледки към Буйновското ждрело, ридовете на Родопите и дори Рила и Пирин. Панорамната площадка „Орлово око“ е изградена на връх Свети Илия, на височина 1563 м. и е единствената по рода си в България. Конструкцията е мощна и здрава, проектирана, да издържа до 3 тона товар. Тя дава възможност да се почувствате като птица – и да погледнете планината от високо. До площадката се стига по планинска пътека или с високопроходим автомобил. Пред входа на Ягодинската пещера може да се качите на такъв автомобил – таксата е 10 лв на човек при 6 пътника. Панорамната площадка „Орлово око“ е изградена през 2009 г. от туристическо дружество „Родопея“ – с. Ягодина със средства, събрани от входните такси на Ягодинската пещера. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.

Пещера Дяволското гърло

Най-високият подземен водопад на Балканите – 42 м Дяволското гърло е пропастна пещера, която привлича туристите с тайнствената си красота, ревящата стихия на подземния водопад (най-високия на Балканите), образуван от падащите в 42 м. пропаст води на река Триградска, както и с множеството легенди, които разпалват въображението. Пещерата е част от уникалния карст на Триградското ждрело, намира се на 1,8 км северно от село Триград и на 17 км южно от град Девин. Наречена е Дяволското гърло, защото както разказват местните хора – нищо, попаднало в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от там. Според легендите, именно през Дяволското гърло Орфей проникнал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика. Любовта му затрогнала Хадес и той им разрешил да излязат от подземното царство, при условие, че Орфей не се обръща назад. Но минавайки през бучащата зала, той вече не чувал стъпките на Евридика, уплашил се и се обърнал. Тялото на Евридика се вкаменило, а душата ѝ се върнала в подземното царство. В пещерата се влиза само с екскурзовод, тя е част от 100-те национални туристически обекта. Туристическият маршрут започва от специална галерия, водеща към огромната зала с водопада, която е наречена Бучаща зала, поради оглушителния рев на падащата вода. Удивителното е, че туристите могат да слязат покрай водопада по специално изградени стъпала, обезопасени с предпазни парапети, и да наблюдават буйния кипеж на водата. Друг интересен факт е, че след около 400 м от входа на Дяволското гърло, водите на река Триградска изведнъж изчезват – попадат в сифон с дължина около 150 м, а след него по нова галерия подземната река напуска пещерата, преминава през друга пещера и се появява на повърхността. Една от любимите атракции за туристите е снимката с дявола в пещерата. Работно време: Без почивен ден. От м. май до м. септември: 9.00 – 18.00 часа; От м. октомври до м. април: 10.00 – 17.00 часа; За контакти: 0890 22 25 15. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.

Ягодинската пещера

Разположена на десния бряг на Буйновска река и като част от Буйновското ждрело, Ягодинската пещера е сред най-посещаваните пещери в България. Намира се на 3 км от с. Ягодина. Общата дължина на галериите на пещерата е над осем километра и това я нарежда сред най-дългите у нас. В пещерата се влиза през специално направен вход към най-долния от нейните три етажа, който е благоустроен и осветен. Температурата в него е между 6 и 8 ° С целогодишно. До входа на пещерата е поставена паметна плоча на основателя на спелеологията в Средни Родопи – Димитър Райчев.Ягодинската пещера е част от 100-те национални туристически обекта. В някои от залите ѝ се провеждат множество тържествени церемонии – в Ритуалната зала, оборудвана с олтар, много влюбени сключват брак, а в т.нар. Новогодишна зала местните спелеолози посрещат Нова година. От тази зала започва туристическата обиколка на пещерата по маршрут с дължина около километър, който разкрива красив подземен свят, формиран в продължение на хиляди години – причина поради която е добре да помним, че не е редно да си чупим от сталактитите за спомен. В Ягодинската пещера са представени почти всички видове пещерни образувания – драперии, сталагмити, цевични сталактити, сталактони, леопардова кожа, пещерни бисери и много други. Освен с множеството красиви образувания и пещерните перли, единствени у нас, Ягодинската пещера е известна и с това, че е била обитавана от енеолита (каменно-медната епоха). Специална музейна експозиция разкрива откритите останки от жилище, керамични съдове, оръдия на труда, керамична пещ и др. Проучванията показват, че на това място са живели древни майстори-грънчари, които са добивали глината от вътрешността на пещерата и са изработвали различни изделия. Експозицията е оформена в естествения вход на пещерата, който е на около километър надолу по течението на Буйновска река, след изкуствения вход през който се правят туристическите посещения в благоустроения етаж на пещерата. Беседата трае около 20 минути и за нея се заплаща отделна такса. Тази експозиция се консервира и е затворена за посещения през есенно-зимния период. Ягодинската пещера е едно от важните места за опазване на популациите на прилепи у нас. През различните сезони в пещерата са регистрирани 11 вида, като 6 от тях са приоритетни за опазване в цяла Европа: Малък подковонос, Голям подковонос, Голям нощник, Остроух нощник, Дългоух нощник и Трицветен нощник. Работно време: От 9.00 – 16.00 часа, без почивен ден. Влизане на всеки кръгъл час, в 16.00 влиза последната група. За контакти: 0889 903 642. Още снимки от Западни Родопи ще намерите тук.

Язовир Цанков камък

Най-големият язовир, построен в България от средата на 80-те години насам, е „Цанков камък”. Освен мащабно хидротехническо съоръжение, той представлява и любима туристическа атракция в Западни Родопи, основно заради чудесните възможности за риболов и атрактивната разходка с лодка, която може да бъде организирана в язовира. Намира се до село Михалково и е част е от каскадата „Доспат-Въча”. Захранва се от реките Въча и Гашня, а обемът му е 111 хил. куб. метра вода. Бреговете на язовир „Цанков камък“ са много стръмни и трудно достъпни, надморската му височина е около 680 м. Водното огледало на язовира достига до гр.Девин, а дължината му е около 15 км. Освен водноелектрическа централа, язовир „Цанков камък“ е и важен туристически ресурс – вече се е превърнал в любима атракция на туристите, тъй като по него се предлагат разходки с лодка (за 1 или 3 часа) и самостоятелно наемане на водни колела. Лодките и водните колела са оборудвани със спасителни жилетки и отговарят на всички норми за безопасност. Разходка с лодка или водно колело се заявява предварително на телефон за резервации: 0885 25 27 37. Освен природолюбителски, предлагат се и риболовни излети по язовира. През пролетта на 2014 г., седмица преди да влезе в сила забраната за риболов, в язовира са пуснати около 15 000 малки шаранчета, произведени в стопанство „Три водици” – собственост на единствения у нас действащ Институт по рибовъдство и аквакултури. Дори през зимата майсторите риболовци се хвалят с добра слука на язовир „Цанков камък“. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.

Язовир Доспат

Разположен на 1200 метра надморска височина на територията на Западни Родопи, язовир Доспат е сред най-високо разположените язовири в България. По воден обем е на второ място в страната със своите 449 220 000 m3. Дължината на езерото е 18 км, средната широчина – 3 км, а средната дълбочина – 40 м. Водите на язовир Доспат се използват за добив на електрическа енергия, промишлено рибовъдство, спортен риболов и воден туризъм. Наред със стопанското си значение, той е и изключително подходяща база за развитие на спортен риболов и свързаните с него форми на туризъм. По крайбрежието му са изградени редица частни и ведомствени бази за отдих. Край язовир Доспат можете да лагерувате на палатка и да си подарите вълнуващи приключения, с цялата магия на туристически регион Западни Родопи. Повече снимки от Западни Родопи ще намерите тук.